Панагюрски колонии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панагюрски колонии
България
42.5838° с. ш. 24.1978° и. д.
Панагюрски колонии
Област Пазарджик
42.5838° с. ш. 24.1978° и. д.
Панагюрски колонии
Общи данни
Население291 души[1] (15 юни 2020 г.)
Землище[2]
Надм. височина1050 m
Пощ. код4520
Тел. код03537
МПС кодРА
ЕКАТТЕ59375
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Желязко Гагов
(независим политик; 2023)
Кметство
   кмет
Панагюрски колонии
Петко Стоев
(БСП)
Панагюрски колонии в Общомедия
Езерото в центъра на курорта

Панагюрски колонии е село и летовище в Южна България. Намира се в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Панагюрски колонии се намира в планински район. Лежи на билото на Същинска Средна гора, на превал източно от връх Братия (1519 m н.в.). Изворът на река Медетска е в рамките на летовището. Съседно населено място е град Панагюрище (15 km на юг), който е и административен център на община Панагюрище. През Панагюрски колонии минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (Родопите) през Златишки проход (Стара планина) с А2 (при село Джурово).

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

За първи път в местността е организиран детски лагер („колония“) през 1907 г. Като вилно летовище Панагюрски колонии е основано в началото на 30-те години на 20 век. В близост се е намирала сграда на летен лагер на Мъжката гимназия в Пловдив, построена през 20-те години.

След 1935 г. за кратко време са построени много вили както на граждани от Панагюрище, така и от градове в други краища на страната. Вилите са масивни и специфично пригодени само за обитаване през лятото. Те са на големи разстояния една от друга и типично не са оградени. Основани са също няколко детски летни лагера. Вилният курорт е един от най-големите в цялата страна с над 150 вили.

След Деветосептемврийския преврат много от вилите са национализирани или взети насилствено за ползване от държавата, тъй като собствениците им са от политически преследвани буржоазни и интелигентски семейства.

МОК Медет[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. на север от курорта, по поречието на река Медет започва разработката на медна мина под името „МОК Медет“. В следващите години прииждат минни работници от цяла България, които живеят в отчуждените вили. В курорта биват построени и няколко жилищни блока в типичен индустриален стил, който е в рязък контраст с алпийския вид на вилите. Построени са също културен дом с голяма кино и театрална зала и библиотека, както и начално детско училище и детска градина.

От този период нататък Панагюрски колонии се превръща в миньорско селище, което е целогодишно обитавано, но и никога не губи курортния си характер. Населението се увеличава всяко лято, когато летовниците пълнят своите вили, а също идват и групи детски лагери.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 90-те години на 20 век мина „Медет“ е закрита поради изчерпване на залежите. Национализираните вили биват реституирани. Постоянното население на Панагюрски колонии намалява плавно. Всички детски лагери биват изоставени, с изключение на Панагюрския ученически лагер. Много от апартаментите в жилищните блокове са купени от хора, които ги ползват само през лятото с цел почивка. След 2000 г. някои от обширните площи между старите вили биват парцелирани и до голяма степен застроени с нови вили на заможни панагюрци.


Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
1992685
2001424
2011307
2023253

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 307 100.00
Българи 264 85.99
Турци 4 1.30
Цигани 17 5.53
Други
Не се самоопределят 5 1.62
Не отговорили 17 5.53

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Самотен бук на Сърнена поляна до курорта

Природата в тази част на Средна гора се характеризира със стари букови гори. Районът на Панагюрски колонии е представлявал планински ливади, преди да се засели. Сега има парков вид с изкуствено засадени разнообразни дървесни видове, доминирани от смърчови дървета високи над 30 метра.

В близост до курорта се намират местностите Манзул, Белотруп, Пряслопа, връх Братия и др.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В края на август всяка година традиционно се чества „Денят на миньора“ с голям събор с музикално-забавна програма.

От 2000 г. насам около първи юни ежегодно се провежда детски празник.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Панагюрски колонии е разположено в землището на град Панагюрище
  3. „Справка за населението на село Панагюрски колонии, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-30. Посетен на 23 юни 2017.
  4. „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  6. „Парад на хвърчилата“[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]